Когато чета словото Ти, потрепервам, душата ми отмалява в мен поради Твоята същност. Пълнотата на силата Ти не може да бъде опозната. „Бог е мощен, а аз съм малък. Той е толкова по-силен от мен“, казвам си аз. Как изобщо мога да Го разбера? Как изобщо мога да Го накарам да чуе молитвата ми? Когато се свих и притиснах в ъгъла, боящ се от Теб, Ти ме докосна по рамото и ми каза да не се боя. Позволи ми също да погледна право в лицето Ти, за да позная мира. Твоята кротост е водата, по която ходя, моят извор на живот.