Когато размишлявам върху името Ти, от това става съвършена светлината. Макар и скитник по тази земя, аз Те съзерцавам и улавям. Хващам се здраво за Твоето същество, е Единственото, което има смисъл.

Ти Си тук, в това поколение, подобно на одеяло покриваш всичко. Накъдето и да отида, Ти Си там преди мен. Спирам с ръка върху оградата, гледайки отвъд… в размисъл.

Твоята воля за този миг беше добра. Преди всички древни поколения да преминат преди мен, Ти си замислил благостта Ти да бъде открита от мен. Волята Ти е добра и добри са и намеренията Ти.

Дървото, което виждам, топло се полюшва на вятъра, листата му са свежо зелени. То разказва за намеренията си спокойно да надживее моя живот. Ще се полюшва безгрижно, когато мен вече ме няма. Ще продължи да губи листата си за поколенията, но няма да спре да расте.

Но намеренията на сърцето Ти траят много повече от това. Твоят вечен план достига по-високо от лицето на Земята. Ти си поел сърцето ми под покровителството Си. Душата Ти е безкрайно по-голяма от размерите на Вселената.