Бродя из гората, вървя без да намирам смисъл, няма никой, на когото да се доверя тук. Целият свят е една гора и само аз съм в нея.

Поглеждам наляво, поглеждам надясно, търся Теб вътре в себе си. Всичко, което чувам, е слабия звук на надеждата, но не намирам удовлетворение в нищо.

Всяка стъпка е един ден. Наранен съм тук. Тук празнотата се уголемява.

Без Теб песента е просто един звук, пътуването е просто пътуване. Без Теб аз съм просто сянка.

Ти Си всичко, а аз не мога да Те намеря. Нека неосезаемата Твоя топлина да дойде и да се прояви в мелодия. Нека тя се влее в сърцето ми и да го развълнува. Сега, заведи ме на ново място, там, където Си Ти.